dandio’s blog

Вилем мечтаел да стане проповедник. Когато станал на двайсет и петгодишна възраст, той вече бил преживял достатъчно неща в живота си, за да знае с увереност, че Бог го призовава да се посвети на църковно служение. До този момент, продавал картини, преподавал езикови уроци, организирал търговия с книги. С всички тези неща спокойно можел да се издържа, но той не го наричал „истински живот”. Сърцето му го влечало към работа в контекста на църквата. Основната му страст била работата с хора.
И така, неговата страст го отвела във въгледобивните мини в южна Белгия. Там през пролетта на 1879 г. Този млад ревностен холандец започнал да проповядва на обикновените отрудени работници в Боринаж. Още през третата седмица, неговата духовна жар, обаче била подложена на изпитание. Някакво срутване в мината осакатило десетки селяни, и погубило още толкова. Вилем отдал, цялото си време в грижа за наранените и хранене на гладните. Дори собственоръчно отивал да стърже шлака от утаечните купчини, за да осигури гориво за хората си.
Останките били разчистени, мъртвите били погребани и младият проповедник си спечели лясто в сърцата н местните хора. Малката му църква се пълнела с посетители, гладни да чуят простичката му вест, за любовта на Бога. Младият Вилем вършел точно това, за което си бил мечтал цял живот.
Обаче…
Един ден в селото пристигнал на посещение религиозен епископ. Начинът на живот на Вилем го поразил. Младия проповедник, носил старо войнишко палто. Панталоните му били накъсани и протъркани, а той самият спял в схлупена колиба. Цялата си заплата Вилем раздавал на хората си. Това обаче по никакъв начин, не впечатлило религиозният епископ. „Че ти изглеждаш по-окаян от хората, които си изпратен да поучаваш” – му се скарал той. Скоро Вилем бил отстранен от служението.
Това едва не го съсипало. Нали искрено е искал да съгради църква на това място? Нали с цялото си сърце е желаел да служи на Бога? Защо Бог не му е позволявал да продължи служението си?
Първоначално той бил разгневени и наранен. Останал да живее в малкото сърце, понеже нямало къде другаде да замине. Ала един следобед видял как, някакъв миньор прегърбено се опитва да пренесе тежък чувал с въглени. Впечатлен от дълбочината на образа, той грабнал лист хартия и започнал да скицира силуета му. Първият опит за рисунка се оказал груб и нескопосан, но Вилем не се отказал и опитал отново. Без въобще да го съзнава, в този миг Вилем открил истинското си признание.
Не в робата на проповедник, а в престилката на художник.
Не с Библия на амвона, а с бои на палитра.
Не с помощта на думи, а на образи
Младият човек, отхвърлен от епископа, се превърнал в световноизвестен художник – Винсент Вилем Ван Гог.

В земятя на великаните – Макс Лукадо

Понеже, никога не съм писал ревю на книга, реших, че е дошъл правилният момент. Първо трябва да спомена, че щом стане дума за литература, Макс Лукадо, или както е по-правилно Лукейдо ;), е един от любимите ми автори, съветвам всеки, който не е чел негово произведение, да навакса.
Най-новата му книга излязла на български (оригиналът е от 2006), се казва В земятя на великаните, и описва живота на цар Давид, наистина много добра книга, честно казано, може и да не е най-добрата появила се с етикет Макс Лукадо, но си струва.
Мейн темата в книгата е

Взри се във великана – и ще рухнеш
Взри се в Бога – и великанът ще рухне

Ще ви споделя, няколко мисли които ми харесаха от книгата.

* Човек разбира, че се нуждае единствено от Исус, едва когато остане, единствено с Исус
* Когато първите мисионери занасят благовестието до ескимосите, те откриват, че им е трудно да намерят подходяща дума на езика на местните, която да е превод на понятието „прошка”. В крайна сметка използвали следната, тромава, 24-буквена дума – issumagijoujungnainermark, което означава – неумение повече да мислиш за това
* Божият подарък, е Божието присъствие. Най-големият подарък от негова страна, е самият Той. Залесите ни остават в захлас. Карибската синева ни остава без думи. Новороденото бебе, ни оставя без дъх. Верността на любимият човек ни оставя безмълвни. Но ако всички тези неща ни се отнемат, и ни оставят посред Сахара, тогава пак ще имаме достатъчно основание за да танцуваме в пясъка. Защо ли? Понеже Бог е до нас.
* Ако изневиделица, се появи пратеник, дошъл с вест от царският дворец – „Няма да повярваш! – Царят ме изпрати, да ти кажа, че е запазил място за теб на трапезата си. Името ти е написано, на табелка отпред, очакват те. Царят обяви, че вечерята няма да започне, докато не дойдеш да заемеш мястото си!”
Защо? Заради високото ви IQ? Че този цар, няма нужда от съветници.
Заради високата ви заплата? Че той никак не се вълнува от нея.
Заради организаторските ви умения? Да, бе! Диригентът на толкова милиарди орбити ще седне да се консултира с вас! … „Същият Бог, който абсолютно никога не лъже, е обещал този вечен живот, далеч преди началото на света” (Тит 1:2 GW)

Излязоха номинациите за поредните Оскари

Наградата за главна женска роля си оспорват Марион Котияр за „Едит Пиаф: Животът в розово“, Кейт Бланшет за „Елизабет, златният век“, Джули Кристи за “Away from Her”, Елън Пейдж за „Джуно“ и Лора Лини за „The Savages“.

Най-добрите в главна мъжка роля според Академията пък са Джордж Клуни в „Майкъл Клейтън“, Даниел Дей Люис в „Тук ще се лее кръв“, Джони Деп в „Суини Тод. Сатанинският бръснар от Флийт стрийт“, Томи Лий Джоунс в „В долината Илах“ и Виго Мортенсен в „Обещанията на мрака“.

Кейт Бланшет е номинирана и за наградата за най-добра второстепенна женска роля (за филма „I’m Not There“), която си оспорва освен със Сирша Ронан, и с Руби Дий за „Американски гангстер“, Ейми Райън за „Жертва на спасение“ и Тилда Суинтън за „Майкъл Клейтън“.

Най-добрите актьори във второстепенна роля са Кейси Афлек за „Убийството на Джеси Джеймс“, Хал Холбрук за „Into the Wild“ , Филип Сиймур Хофман „Войната на Чарли Уилсън“, Хавиер Бадрем за „Няма място за старите кучета“ и Том Уилкинсън за „Майкъл Клейтън“.

Братята Коен ще се състезават за наградата за режисура с Джулиан Шнабел за „Скафандърът и пеперудата“, Джейсън Рейтмън за комедията „Джуно“, Томи Гилрой за „Майкъл Клейтън“ и Пол Томас Андерсън за „Тук ще се лее кръв“.

Най-добрите анимации тази година са френският “Персеполис”, “Рататуй” и „Surf’s Up“.

Сред номинациите за най-добър чуждоезичен филм попадна „12“ на Никита Михалков, който ще пристигне у нас за София Филм Фест тази година. Той се състезава с израелския „Beaufort”, австрийския „The Counterfeiters“, полския „Katyn” и казахстанския „Mongol”.

Оскар за най-добър сценарий ще получи някой от филмите: „Джуно“, „Lars and the Real Girl“, „Майкъл Клейтън“, “Рататуй” или „The Savages“.

Тази година церемонията по раздаването на Оскарите ще се проведе на 24 февруари – вече традиционно в Kodak Theatre в Холивуд.

www.dnes.bg

По принцип, есетата, не са от най-силните ми страни, но вчера написах едно мини-есе за предмета – „За литературата“, което доста ми допадна, реших да го
пусна и тука.

Писането е като музиката. В ръцете на човек отдал живота си на това, на човек разбиращ какво прави, изглежда нещо красиво. Всеки един изсвирен тон, плавно и вдъхновено, продължава предходният. Така е и с писането, било то, на роман или обикновен разказ. Човек, който не разбира, не може да сътвори, дори две смислени изречения. Човек , който не се занимава с музика, не може да изсвири, дори и два верни тона. Тези хора, не са, най-бездарните … тези хора са най-смелите. Хора обърнали гръб на срамът. Както казва един от любимите ми автори, Ед Кол – „Победителите, не са тези, които никога не се провалят, а тези които, никога не се отказват”. Ако може би ми се отдаде шанс да напиша роман, той ще е на тази тема. Ще е предназначен за хора, които не могат да намерят себе си, за хора без мечти, хора смазани от живота, и така наречените „успели” хора. В този роман ще става дума за надеждата, ще покажа на хората, че някой, някъде, мисли за тях, че в каквато и дупка да се намират, винаги има светлина в края на тунела, и дори да не виждат шанс, дори да не виждат възможност, за излизане от там, трябва да стъпят здраво на земята и да погледнат напред. Всичко това се свежда, до една проста думичка – вяра. Вяра която побеждава света. Вяра, която се изправя срещу всички обстоятелства, и казва смел – „Аз мога”.
Другото нещо, което ще засегна в романът са мечтите. Ще се спра на хората без мечти, ще им покажа, че и тях може да ги очаква розово бъдеше, стига да повярват в себе си. Ще се спра на хората, с умрели мечти, които в продължение на десетки години, стоят в една и съща мечта. „Мечтата, започва да става реалност, не когато повтаряш – „Аз искам”, а когато твърдо кажеш - Аз ще”.
Не знам, как бих кръстил романът, може би „Една изгубена мечта” или „Смелост която побеждава света”. Знам само, че героите в него, ще са истински, изстрадали хора, които в момента гледат отгоре на нещата, защото победителите, не са тези, които никога не се провалят, а тези които, никога не се отказват.

Най-накрая, и моят любим университет се сдоби с форумец, не е кой знае какво засега, ама да му направя малко реклама – http://forum.nbu-bg.com/

Та понеже се прибрах във Варна, да си взема, подновената лична карта; която, честно казано, изглежда ужасно; реших да се  видя с едни симпатяги, и решихме да си спретнем едно бързо боулингче. Това беше първият ми сблъсък с така наречения Phoe Mall Varna – Пфое Мол 1.Варна, та той си се води на Пфое, Мото Пфое. Та понеже си е първият варненски мол, нямаше как да не драсна няколко реда за него. Боулинга си беше готин, не колкото този в Скай Сити в София, но все пак прилично готин, с един приятел се разцепихме на Еър Хокея, резултата беше 2:2 защото ни заболеха ръцете.

Но аз ви обяснявам за мола, с две думи – „ужасен е “ :) сериозно

1. При все че бачка от 3 месеца, има доста празни магазини
2. Отиваме да хапнем, и фаст-фууд етажа, се състои от два колежански стола, и една хамбургерииница, в която една катма е над 3 лева, а за хамбургерите няма да говоря. Общо казано, един прост МакДоналдс нямаше
3. Най-забавното беше, че имаше повече охранители отколкото хора които да пазаруват, направо отчайващо

Не знам кой ще пазарува в тея молове, но нашата компания, от 4-тирима, беше по-голяма от всички хора които видях в мола, взети заедно. Давам му 2 години живот на тоя мол, просто щото боулинга е готин.