In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale

През китната 2002 година, Майкрософт решават да пуснат РПГ-то с кодово заглавие - Дънджън Сийдж или преведено на прост български „Да превземем пещерата“. За мое огромно съжаление, не можах да се насладя изцяло на играта, но това, което съм видял и чул, бяха все хубави работи. Точно затова може би, реших да гледам филма :) Грешка 1.

Попринцип като цяло, съм голям фен на Джейсън Статхъм, още от времето на Италианска Афера, Транспортер и тн. Е да, ама не :) Явно доста е бил закъсал от към пари, че да се съгласи в тази продукция, условно наречена филм. Ама няма как, като видите кой е на режисьорския стол – самият и неповторим г-н Уве Бол, човек провалил бизнеса на не една и две игри, но какво да се прави. Да се пазят феновете на Фар Край, идва отмъщението на Бол.

Та относно филма, не бих го наредил като най-тъпия филм, който съм гледал, но може би – най-нископлатеният. Актьорската игра куцаше във всички показатели, не мога да си обясня това по друг начин, освен с липсата на бюджет. Батъл сцените, бяха изцяло в стил „Power Rangers“ където героите застават в странни пози и се удрят наляво надясно. Иначе бих казал, че сценарият можеше и да не изглежда толкова скучен, имаше някакво зрънце идейка в него, но като цяло…

Препоръчвам го на всички, които после искат да съжаляват, че са дали 2 часа от времето си за пълна глупост.

Един коментар за “In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale”

  1. Хахах значи въпреки всичките ми предупреждения си го причини :)

    А за Джейсън Статхъм – винаги съм твърдял, че всеки добър актьор има право на 3 тъпи филма :) Тоя кой му беше? :D

Вашият коментар