dandio’s blog

Честито Рождество Христово. Както надявам се, повечето от вас знаят, днес празнуваме раждането на Исус. Тоесто рожден ден си е днеска. Та да кажа – Исус, честит рожден ден, благодаря ти за всичко, което правиш в живота ми.
ето едно клипче по случая, какъв празник е

и две поздравчета :)

Дичо – Колко дълго чаках

Аз – We wish you a Marry Christmas

на днешната дата се навършват 7 години от 21.12.2001 – инцидента Индиго.

ЗАГИНАЛИТЕ ДЕЦА
Виктория Красимирова Миркова – 10 години(сега щеше да е на 17)

Димитър Андреев Андреев – 13 години(20)

Елена Людмилова Спандониева – 13 години(20)

Кристина Бисерова Кабакчиева – 13 години(20)

Любомира Петрова Захариева – 13 години(20)

Мадлен Николаева Николова – 14 години(21)

Цветелина Иванова Ралчовска – 14 години(21)

Дано да са на едно по-добро място

Ще постна нещо написано от един човек, когото много уважавам.

Къде беше когато чу за Индиго?
автор – Влади Райчинов

Казваш,че никога няма да забравиш къде си бил,когато чу новините за трагедията в дискотека”Индиго”.Аз също.

Аз бях в хола,пред телевизора.Седях сред компания млади хора,които щяха да си пускат да гледат видео.Няма да забравя как някой извика да мълчим и усили звука на новините по bTV.Там бях.

Бях до паникьосаната майка,която отчаяно се мъчеше да набере GSM-a на дъщеря си,за да разбере дали детето й е между живите.Като не успя да се свърже,двамата с нея излязохме и хванахме такси към мястото,за да проверим лично.

Седях до разсеяния чиновник,който се прибираше с колата си в края на петъчния работен ден.Като минавахме край стaдион ”Юнак”,видяхме хора,които истерично ни махаха да спрем.Искаха да закараме някакво дете в безсъзнание до “Пирогов”.Веднага го качихме на задната седалка и бързо тръгнахме.”О,Господи – обърна се той към Мен, – каква ли трагедия е станала тука…”

Бях също до двамата бодигардове,когато тълпата деца започна да напира да влиза през загражданията.Опитах се да ги предупредя да бъдат по – внимателни,но те от години не бяха чували гласа Ми и сега не Ме познаха.

Бях и сред тълпата.Възбудата беше заслепила очите им. Алкохолът беше заглушил ушите им.

Вестта за новия DJ бе завладяла сърцата им.И докато телата им се притискаха все по – плътно едно до друго,аз се опитвах да се докосна до душите им.Няколко ме чуха.Повечето – не.

Бях после и до рамото на лекаря д -р Билдеров,който 40 минути се опитваше да задържи изнизващия се живот на 13 – годишната Цветелина в Първа градска.

”Защо,защо?” – Ме питаше той,стискайки дланта Ми с треперещи ръце.После двамата тръгнахме,за да потърсим собствената му дъщеря,която беше в друга дискотека.

Бях в София, във Варна, в Пловдив. Бях в твоя дом. Стоях до теб, когато ти чу ужасната новина. Ти усети ли ме?

Искам да знаеш,че видях всяко едно от онези лица. Познавам по име всяко от онези деца – Любомира, Митко, Кристина, Елена, Виктория, Цветелина и Мадлена.

Познавам и другите,които оживяха.Само че те не Ме познават.

Някои от тях чуха гласа Ми за първи път на онова стълбище.

Някои Ме потърсиха с последния си дъх.

”Ела с Мен – шепнах в ушите им. – Аз знам пътя.”Някои не можеха да Ме чуят поради паниката и писъците.Други избраха за пореден – или последен – път да Ме игнорират.Но Аз бях там.

Ти самият не беше в тълпата онзи петък вечер.Но ако беше там, ако на теб ти оставаха три последни минути живот,ако притиснатият под всички тези тела беше самият ти и усещаше,че не можеш да поемеш дъх и да задържиш дух,тогава щеше ли да си спомниш за Мен?

Двайсет и първи Декември 2001 година не беше краят на твоето житейско пътешествие.Но някой ден този край ще се зададе.Тогава Аз пак ще бъда до теб.Потърси Ме и ще видиш,че не е трудно да бъда намерен.Само Ме повикай и се ослушай внимателно.

Позволи Ми да се сприятеля с теб още тази вечер.Отдавна копнея за този миг…

с обич: Исус

Мда, след малко като един истински софиянец, тръгвам към родното място :) До края на деня се надявам да стигна някак до Варна, след куп перипети и глупости, поне имам безплатен транспорт :)

Та ще отсъствам известно време, скоро очаквайте статия за украсата във Варна сравнена с надписите с коледни лапички в София – „Весела КОледа от Банка ДСК“ и „Джим Биймс ви желае весели празници

Към 03:50 сутринта ме беше хванала пъланта скука и реших да преровя арена-бг за филм. След дълги перипети със знайни и незнайни заглавия, реших – Новият Бонд или „Момичето на най-добрия ми приятел“. Избрах второто, щото отзивите, които съм чул за Бонд не са от най-ласкавите, и него ще го гледам, ама ще видим кога, и ми се гледаше нещо свежичко.

Филмът – по жанр романтична комедия разказва за Танк – един истински задник(с извинение), когото мъжете наемат за да направи лошо впечатление на жените им, или бившите им, и те да разберат, че са си били супер досега. Танк е нает от най-добрият си приятел и без да вярва, че това става се влюбва в споменатото момиче.

На пръв поглед – предвидим филм, в общи линии правилно. Но понякога имаш нужда да изледаш някоя такава разпускаща комедиика, на моменти дори цинична. Актъорската игра беше на добро ниво. Изключително симпатичната Кейт Хъдсън, ми направи добро впечатление, може да сте я гледали в „How to Lose a Guy in 10 Days„, аз не съм го гледал тоя филм умишлено :) Дейн Куук и далеч по-познатото лице – Джейсън Бигс , играл къде ли не, допълващи се с човек като Алек Болдуин, играещ бащата на Тък, правят екипа наистина добър.
Филмът не е страхотен, но става за разтоварване и разпускане  :)

Днес излезе и 3-та част

тук може да видите за 1-ва и 2-ра

сега ще чакаме да видим победителя :)

Днес излезе и 2-ра част

тук може да видите за 1-ва

Човек като няма какво да прави, решава да се прави на глупак

поздравче от мен за наближаващите празници

Shouto na Slavi No Mercy 11 12 2008@arenabg
Shouto na Slavi No Mercy 12 12 2008@arenabg

Слави започва нещо голямо. Ако има някой, който може да вдигне България на бунт, то това е той. Мисля се, че точно така ще стане. Подкрепете го… Приемете го лично…