dandio’s blog

Един от любимите ми фентъзи автори е Реймънд Фийст, скоро ще напиша за цялостното му творчество, но засега ще се спра на трилогията „Конклав на сенките“ излязла наскоро у нас.

продължи нататък

Вилем мечтаел да стане проповедник. Когато станал на двайсет и петгодишна възраст, той вече бил преживял достатъчно неща в живота си, за да знае с увереност, че Бог го призовава да се посвети на църковно служение. До този момент, продавал картини, преподавал езикови уроци, организирал търговия с книги. С всички тези неща спокойно можел да се издържа, но той не го наричал „истински живот”. Сърцето му го влечало към работа в контекста на църквата. Основната му страст била работата с хора.
И така, неговата страст го отвела във въгледобивните мини в южна Белгия. Там през пролетта на 1879 г. Този млад ревностен холандец започнал да проповядва на обикновените отрудени работници в Боринаж. Още през третата седмица, неговата духовна жар, обаче била подложена на изпитание. Някакво срутване в мината осакатило десетки селяни, и погубило още толкова. Вилем отдал, цялото си време в грижа за наранените и хранене на гладните. Дори собственоръчно отивал да стърже шлака от утаечните купчини, за да осигури гориво за хората си.
Останките били разчистени, мъртвите били погребани и младият проповедник си спечели лясто в сърцата н местните хора. Малката му църква се пълнела с посетители, гладни да чуят простичката му вест, за любовта на Бога. Младият Вилем вършел точно това, за което си бил мечтал цял живот.
Обаче…
Един ден в селото пристигнал на посещение религиозен епископ. Начинът на живот на Вилем го поразил. Младия проповедник, носил старо войнишко палто. Панталоните му били накъсани и протъркани, а той самият спял в схлупена колиба. Цялата си заплата Вилем раздавал на хората си. Това обаче по никакъв начин, не впечатлило религиозният епископ. „Че ти изглеждаш по-окаян от хората, които си изпратен да поучаваш” – му се скарал той. Скоро Вилем бил отстранен от служението.
Това едва не го съсипало. Нали искрено е искал да съгради църква на това място? Нали с цялото си сърце е желаел да служи на Бога? Защо Бог не му е позволявал да продължи служението си?
Първоначално той бил разгневени и наранен. Останал да живее в малкото сърце, понеже нямало къде другаде да замине. Ала един следобед видял как, някакъв миньор прегърбено се опитва да пренесе тежък чувал с въглени. Впечатлен от дълбочината на образа, той грабнал лист хартия и започнал да скицира силуета му. Първият опит за рисунка се оказал груб и нескопосан, но Вилем не се отказал и опитал отново. Без въобще да го съзнава, в този миг Вилем открил истинското си признание.
Не в робата на проповедник, а в престилката на художник.
Не с Библия на амвона, а с бои на палитра.
Не с помощта на думи, а на образи
Младият човек, отхвърлен от епископа, се превърнал в световноизвестен художник – Винсент Вилем Ван Гог.

В земятя на великаните – Макс Лукадо

Понеже, никога не съм писал ревю на книга, реших, че е дошъл правилният момент. Първо трябва да спомена, че щом стане дума за литература, Макс Лукадо, или както е по-правилно Лукейдо ;), е един от любимите ми автори, съветвам всеки, който не е чел негово произведение, да навакса.
Най-новата му книга излязла на български (оригиналът е от 2006), се казва В земятя на великаните, и описва живота на цар Давид, наистина много добра книга, честно казано, може и да не е най-добрата появила се с етикет Макс Лукадо, но си струва.
Мейн темата в книгата е

Взри се във великана – и ще рухнеш
Взри се в Бога – и великанът ще рухне

Ще ви споделя, няколко мисли които ми харесаха от книгата.

* Човек разбира, че се нуждае единствено от Исус, едва когато остане, единствено с Исус
* Когато първите мисионери занасят благовестието до ескимосите, те откриват, че им е трудно да намерят подходяща дума на езика на местните, която да е превод на понятието „прошка”. В крайна сметка използвали следната, тромава, 24-буквена дума – issumagijoujungnainermark, което означава – неумение повече да мислиш за това
* Божият подарък, е Божието присъствие. Най-големият подарък от негова страна, е самият Той. Залесите ни остават в захлас. Карибската синева ни остава без думи. Новороденото бебе, ни оставя без дъх. Верността на любимият човек ни оставя безмълвни. Но ако всички тези неща ни се отнемат, и ни оставят посред Сахара, тогава пак ще имаме достатъчно основание за да танцуваме в пясъка. Защо ли? Понеже Бог е до нас.
* Ако изневиделица, се появи пратеник, дошъл с вест от царският дворец – „Няма да повярваш! – Царят ме изпрати, да ти кажа, че е запазил място за теб на трапезата си. Името ти е написано, на табелка отпред, очакват те. Царят обяви, че вечерята няма да започне, докато не дойдеш да заемеш мястото си!”
Защо? Заради високото ви IQ? Че този цар, няма нужда от съветници.
Заради високата ви заплата? Че той никак не се вълнува от нея.
Заради организаторските ви умения? Да, бе! Диригентът на толкова милиарди орбити ще седне да се консултира с вас! … „Същият Бог, който абсолютно никога не лъже, е обещал този вечен живот, далеч преди началото на света” (Тит 1:2 GW)